Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

сряда, 9 март 2016 г.

Промени. Кратък наръчник.



Промените могат да бъдат нежелани, болезнени, стресиращи. Когато са резки, а не плавни. Когато не сме склонни да поемаме рискове, а ненадейно сме изправени пред ситуация, която го налага или поне го предполага. Когато не сме имали достатъчно време, за да се пренастроим на новите честоти. Като при раздяла (с човек, работа, място), която си мислим, че не можем да понесем. И дори не ни хрумва, че единствената раздяла, която не бихме могли да преживеем, е тази със самите себе си, във всякакъв аспект.

Промените могат също и да лекуват - емоционално, ментално, физически. Често ни се струва почти като химера, а всъщност е само на едно "да" или на едно "не" разстояние. Когато забравим за страха от провал, за притеснението от това как бихме изглеждали в очите на другите, та дори и в своите собствени. Когато имаме доверие на себе си. И по-късно, от дистанцията на времето си даваме сметка, че в съответния момент именно промяната е била единственото нещо, което си е на мястото.

Понякога възприемаме дадена идея като напълно противоречаща на здравия разум. Отхвърляме я първосигнално, което пък е чисто емоционална реакция. Нерядко обаче нещо, което на пръв поглед не е добро, може да се окаже за добро. В такива моменти е за предпочитане да се вслушваме повече в интуицията си или поне да накараме гласа на т.нар. здрав разум да замлъкне за миг-два, за да видим отговорите, които са вече в нас, и да открием нужната ни доза увереност.

Има неща, върху които действително нямаме контрол. Съществуват и такива обаче, които сме в състояние да променим, но незнайно защо не го правим. Отлагаме до безкрай, търсейки и намирайки всевъзможни оправдания. Бягаме от отговорност. Оставяме инициативата на друг. Правилната посока на трансформация е отвътре навън, като същевременно явленията и събитията в живота ни надскачат двуполюсния модел - бяло/черно, добро/лошо, положително/отрицателно. Обожавам черно-бялата фотография, пренася ме в друго време, но в нашето "сега" пълнокръвната в цветово отношение картина е задължителна.

Всяка промяна е предизвикателство. Всяко предизвикателство е възможност за придобиване на нов опит - въпроси и отговори, знания и умения, които съвсем практически биха ни били от полза, ако не веднага, то в един по-дългосрочен план. Преди бягах от предизвикателствата като дявол от тамян (затова сега пиша от България, а не от Австралия) и тогава почти нищо не се случваше. След това се научих да предизвиквам себе си (всъщност още се уча). И започна да се случва всичко...