Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Една (не)любовна история


Той беше едно интровертно момче. Самата мисъл да излезе сред хора, с които би му се наложило да общува, понякога го задушаваше. Имаше един приятел, с когото си говореха за книги и филми. И за момичета - героините от книгите и филмите.

Тя беше едно екстравертно момиче. Идеята да прекара и час сама, без компания (притежаваше неоспоримото качество да се превръща в център на внимание за максимум от една до три минути), я убиваше. Познаваше всички, или поне всички без един - него.

 ***

Той вървеше вяло по училищния коридор, забил нос в книгата си. Сблъскаха се и, досущ като в банална романтична комедия, листите от папката й се разпиляха.

- Нещастник!

***

Когато тръгнеш с огромни очаквания спрямо живота, който те очаква извън училищния двор, рано или късно, или почти веднага, се разочароваш. В даден момент обръгваш, защото разбираш, че разочарованията са част от играта, и си караш, както знаеш. Поставяш цели, преследваш мечти, кроиш планове, сменяш маски, играеш роли, летиш, залиташ, падаш, ставаш, забравяш, продължаваш, съхраняваш себе си по пътя.

***

Като дете, той мечтаеше да стане писател. На двайсет и три живееше сам на квартира (баща му плащаше наема), след години щеше да драска някакви умопомрачителни неща в блог, не излизаше много-много, само на театър ходеше. Там не се налага да общуваш - дори би се изтълкувало като проява на лош вкус, ако се опиташ да коментираш със съседа си по място нещо от представлението.

Като дете, тя мечтаеше да бъде актриса. Знаеше за своята харизма, а по-важното бе, че знаеше как да я използва. На двайсет и три участваше в цели четири театрални постановки, а скоро щеше да започне да снима и за телевизията, макар че, както казваше тя, в днешно време кой гледа телевизия (малко беше изпреварила времето си). Голямата й мечта беше киното, разбира се.

***

Писателите по дефиниция са самотници. Така си мислеше той, по-точно така се успокояваше. Нямаше нито време, нито желание да се среща с жени. Повечето го плашеха до смърт. Всичко, което искаше, беше да напише бестселър. Под псевдоним, разбира се.

Широко известен факт е, че талантливите актриси са и много популярни. Интервюта, събития, любовни афери... С такова ежедневие някак не ти хрумва да мислиш сериозно за семейство. Някой ден... може би.

***

Той пишеше. Отнякъде го беше сполетяло вдъхновение.

Тя участва в някакъв кастинг за статисти в англоезичен нискобюджетен филм, впоследствие я хареса един човек от екипа и, след като снимките приключиха, замина за страната на неограничените възможности. Добре че преди НАТФИЗ беше завършила Английската!

***

Той написа своя бестселър - отне му около двайсет години, но мечтата на живота му беше факт! Дори го преведоха на английски и едно холивудско студио изяви желание да заснеме филм по книгата. И о, ужас! - поканиха го да присъства на кастинга за главна актриса. Налагаше се за първи път през живота си да напусне пределите на квартирата, на родината и да се срещне и общува с много хора. Прииска му се да не беше написвал бестселър. Прииска му се да не се беше раждал изобщо.

Агентът й я беше записал за участие в нов кастинг. Тя вече беше с единия крак в графата "застаряващи актриси", конкуренцията на двайсетгодишните беше смазваща, но пък с другия крак продължаваше лежерно да им сритва задниците.

***

Разбира се, за деня на кастинга му бяха осигурили преводач. За всеки друг на негово място цялата тази история би била сбъднат блян, но за него беше агония. Той беше същото онова интровертно момче, макар и вече на четиресет, с едничката разлика, че сега бе забил нос в своята авторска книга.

Дойде и нейният ред. Въпреки възрастта си тя беше озарена от удивителна момичешка харизма. Изведнъж чу българска реч и ококори огромните си черни очи. Трябваше да се съсредоточи въпреки всичко и да изнесе онзи монолог. Донякъде се почувства нелепо, защото възрастта на героинята беше двойно по-малка от нейната.

***

В главата му нахлуха спомени от онова време, когато обичаше да ходи на театър в София. Жената пред него нямаше акцент, явно беше американка, но някак много му напомняше за една очарователна млада актриса, чиито постановки се беше случвало да посещава по няколко пъти.

Когато разбра, че сред участничките в кастинга е имало българка, пожела да говори с нея лично и да й обясни за ролята. Книгата разказваше за живота на жена преводач и преподавател и щяха да са необходими две актриси за ролята - на около двайсет и на около петдесетгодишна възраст.

След като изслуша идеите му, поднесени по телефона под формата на леко объркан монолог, тя му каза само едно (беше чувствителна на тема "възраст", а и думата излезе сама от устата й):

- Нещастник!

***

Филмът стана хит и май дори спечели някакви награди.

Тя не получи ролята (т.е. не пожела да я получи, защото чисто възрастово се беше разминала с героинята), но прочете книгата докрай. Макар и да не искаше да си го признае, беше вдъхновена от нея, защото откри вътре парченца от едно друго свое "аз". И... реши да се върне в България.

***

Той започна да пише втора книга. 

Тя си купи къща в едно родопско село и кандидатства за учител по английски език в близкото градче (в селото нямаше училище). В часовете преподаваше и литература, носеше на децата книги в оригинал на Шекспир, Дефо, Суифт, Байрон, Кийтс, Дикенс, Такъри, Уайлд... Беше трудно, но затова и предизвикателство. Понякога човек трябва да търси и да прегърне предизвикателствата, защото именно така може да открие и да прегърне себе си. Тя се чувстваше удовлетворена от работата си с децата (те я обожаваха, най-малкото защото винаги изглеждаше като току-що слязла от големия екран - беше различна от всичко и всички наоколо). Беше щастлива.

***

Той завърши втората си книга - за случайните срещи и неслучайните връзки.

Тя преведе книгата.

***

Това не е любовна история. Можеше и да бъде, но понякога е по-важно човек просто да открие себе си и истинското си призвание или следващото си амплоа. Това нерядко става благодарение на връзките ни с хората, дори и с онези, които реално не познаваме. И всичко се случва след поредица от взети решения и направени избори - до един правилни в съвкупността си именно заради крайния резултат.