Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

сряда, 3 февруари 2016 г.

Шоколадово време: моите бонбони


Това е първата кулинарна статия в този блог. Най-вероятно ще е и последната. Един ден не е изключено да направя и кулинарен блог, но това би се случило, едва когато съм се усъвършенствала дотолкова, че сама да измислям рецепти, и то успешни. Т.е. този ден е доста далеч. Дотогава ще си открадвам онези рецепти, които са ми харесали, и ще си ги събирам в папката на лаптопа. В допълнение към нея са цветните листчета върху вратата на хладилника - рецепти, успешно преминали от графа "чакащи" в графа "реализирани".

В Париж бях попаднала на едно магазинче за ръчно приготвен шоколад. Истината е, че аз не съм много по сладкото. Да си купя шоколад, се случва веднъж годишно, като той задължително трябва да е натурален, защото иначе не се вписва в представите ми за шоколад. Насищам му се в рамките на 2-3 парченца, не повече. В онова магазинче обаче се носеше такъв пленителен аромат, че ми се прииска да остана там завинаги. Помня, че накупихме бонбони и разни други малки сладкиши за подарък, а накрая си избрах и един шоколад за мен. Човекът на касата, който беше и майсторът шоколатиер, започна много възторжено да ми обяснява нещо, жестикулирайки като във филм с Луи дьо Фюнес. И тъй като моите познания по френски не са твърде задълбочени, минаха 1-2 минути, преди да осъзная, че съм взела шоколад, който е 100% натурален, т.е. съставът му е единствено и само какао. Едва тогава обърнах внимание, че шоколадите, които иначе изглеждаха по абсолютно еднакъв начин - опаковани в прозрачни опаковки, бяха подредени в зависимост от процентното съдържание на какао в тях - 100%, 90%, 80%, 70%, 60%.

Отварям скоба. Предполагам, знаете, че истинският натурален шоколад се прави само от какаови зърна (какао и какаово масло) и нерафинирана тръстикова захар. Белият шоколад не съдържа какаова маса (сухата част от зърното), а само какаово масло (мазнините, извлечени от зърното). Млечен шоколад май никога не съм харесвала, тъй като ми е твърде сладък, затова няма да се спирам на него. В добавка към основните съставки може да има някакъв естествен аромат, напр. етерични масла от мента, портокал, лайм и др., ядки, подправки, напр. джинджифил, кардамон и др., сушени плодове, напр. стафиди, боровинки, годжи бери и др. Съставки като емулгатори (соев лецитин, слънчогледов лецитин), суроватъчна пудра, малтодекстрин, регулатор на киселинността (лимонена киселина), консерванти, оцветители, сгъстители (ако се зачетете в етикета на произволно избран шоколад в магазина, ще се уверите, че списъкът може да продължи и още), нямат място в чистия натурален шоколад. Затварям скобата.

Онези френски шоколади бяха само какао и захар. Аз явно бях избрала възможно най-горчивия, т.е. без грам захар. Е, накрая компромисно замених стоте процента със седемдесет.

Миналата година в интернет ми беше попаднала рецепта за сурови шоколадови бонбони. Наложи се тя да изчака обаче, докато си намеря подходящи силиконови формички за бонбони. Това се случи 1-2 месеца по-късно - беше любов от пръв поглед, нямаше как да ги подмина. Освен с формички, трябваше да се снабдя и с какаово масло. Спрях се на маслото на Гайо (препоръчвам шоколадите им).

По неясни за мен причини сякаш очаквах да се появи специален повод, за да направя бонбоните. Формичките търпеливо си чакаха в шкафа, а какаовото масло - в хладилника...

Един ден получих неочакван подарък от твореца, който стои зад бранда Design Art Studio Ekaterina Lachova, без дори да се познаваме. Това беше една прекрасна ръчно направена порцеланова чинийка в цвят екрю с ефект на пръски в черно. Картичката, придружаваща чинийката, започваше с думите: "Позволих си да Ви подаря..." - толкова деликатно и мило! Същия ден бонбоните ми бяха факт! Първо, защото явно съм чакала да имам и най-подходящата чинийка за тях, и второ, защото може би разпознах този жест като специален повод.

Бонбоните се приготвят изключително лесно и бързо. Аз направих лайт версия заради 2-годишната си дъщеря - замених какаото с рожково брашно. Изключително много й харесаха, но след третия подред бонбон все пак я спрях... за малка почивка. :) Следващия път когато използвам рожков, ще намаля броя на фурмите, защото рожковът е сладък за разлика от какаото. Фурмите се явяват заместител на нерафинираната захар, но аз така или иначе ги предпочитам като подсладител пред каквато и да е захар. Рецептата включва не много на брой съставки, така че бонбоните се доближават до идеята за истински шоколад. Също така според мен тази рецепта търпи леки вариации и отклонения, т.е. всеки може да вложи доза творчество и да експериментира според личните си вкусови предпочитания до постигане на оптималния вариант.

Продукти:
1 чаша какаово масло 
1/2 чаша сурово какао на прах
10 бр. обелени пресни фурми (или 5 с. л. агаве, мед или кленов сироп - когато подсладителят е течен обаче, след изваждане от хладилника бонбоните почти веднага започват да омекват, затова препоръчвам варианта с фурмите)
Аромат (по желание) - шушулка ванилия, канела и др. 
Добавка (по желание) - пуканки от амарант, сушени плодове, натрошени сурови ядки и др.
 
Начин на приготвяне:
Какаовото масло се разтопява на водна баня (нормалното му състояние е твърдо). Смесва се с какаото и подсладителя и се разбива в блендер или енергично на ръка. След получаване на хомогенна смес се прибавя избраната добавка (моята беше пуканки от амарант). Изсипва се в подходяща формасвен силиконова форма за бонбони, може да се използва и цяла форма за шоколад). Формата се слага в хладилника, за да се стегне сместа (ако трябва да съм откровена, аз я сложих направо във фризера, защото нямах търпение да видя крайния резултат), а после... после настъпва шоколадовото време! :)

P. S. Светлите бонбони във форма на бисквитка приготвих от какаово масло, сусамов тахан (защото в момента разполагах само с такъв), агаве и пуканки от амарант. Тъй като се разтапят много бързо обаче, предпочетох да не включвам рецепта за тях.