Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

понеделник, 18 януари 2016 г.

Парадокс



Наскоро един човек ми каза, че да пуснеш някого да си отиде от живота ти, не е равнозначно на това да се откажеш от него. Разбира се, веднага го отхвърлих, тъй като ми звучеше абсурдно, пасивно и парадоксално някак. Точно отказване си е и нищо друго! И как така ще се отказваш, няма ли да се бориш, няма ли да опиташ всички възможни начини да промениш ситуацията?! Беше ми необходимо известно време, за да го обмисля и да се отдалеча от първоначалната си реакция. Парадоксите са хубаво нещо. Държат те буден...

Да пуснеш някого да продължи напред без теб, наистина не означава непременно, че се отказваш от него. Точно напротив. В приемането, в уважението, в жеста няма и следа от отказ. Фактът, че съществува човек, който е достатъчно важен за нас, че да съумеем заради него да се преборим с его, привързаности, зависимости, съмнения и минало, може само да ни подсказва, че сме стигнали до етапа, когато сме способни и свободни да приемем безусловно чуждия избор. Без драма. Просто защото това е част от неговия, а и от нашия път. По този начин приемаме и себе си. И продължаваме с ново умение - да надделяваме над его, привързаности, зависимости, съмнения и минало. И кой знае, някой ден, в някоя реалност, в някой живот, може да се срещнем отново. Защото душите помнят.

"...Единственото, което знам, е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж." (из "Моят път към теб", Никълъс Спаркс)

Има само един път - нашият собствен. Той неизменно ще се пресича и дори понякога за даден период от време ще се преплита и слива с нечии други пътища, но най-важното е какво се случва именно на него. Няма драми, има избори и уроци. А ако повторна среща не се осъществи, ще знаем, че поне не сме подминали поредния парадокс, разпознат като знак и трансформиран в опитност.