Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

петък, 11 декември 2015 г.

Топ 20 детски книжки

„Ако можеш да се влюбиш в полета и небето,
ти знаеш къде трябва да дойдеш.
Там ще откриеш хора, които са живи,
приключения, които са истински,
и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.“
(Антоан дьо Сент Екзюпери)

Това не е класация, а списък, и то много субективен. Освен това той не претендира за изчерпателност - винаги може да бъде допълван според съответните лични предпочитания. Също така списъкът е актуален за мен сега, с течение на времето ще се променя периодично.
Аз съм израснала с приказките на Братя Грим, Шарл Перо, Андерсен, с български и тук-там руски народни приказки. И с Пипи и Карлсон. На първо четене - това. :) Спомням си, че по едно време мечтаех да имам собствено издателство, което да отпечатва книгите си на рециклирана хартия... Две-три десетилетия по-късно светът е различен, децата са различни, съвсем закономерно е и книгите да са малко или много различни. В списъка има както класически заглавия, така и съвсем нови - като глътка свеж въздух. Днес на българския книжен пазар наред с анахронизмите има и не малко джънк, истински недоразумения по мое мнение. Но има и книги, които изглеждат и се държат като произведения на изкуството.
Отношението към книгите - тези, които можеш да държиш в ръка, се формира и възпитава от най-ранна възраст. Следващите 20 заглавия са на книги, които съм/бих купила на дъщеря си (а и на себе си), както и бих подарила на друго (пораснало или непораснало) дете.


1. Времето на Лори
автор Анелия Пашова








2. Жирафът, който не се побираше в книжката
(+ кауза)
автор Яна Казакова
изд. Център за приобщаващо образование







3. Щедрото дърво
Шел Силвърстийн
изд. Точица








4. Вкусна география
текст Зорница Христова, Анна Бодакова, Дара Варадинова, Десислава Димитрова, илюстрации Алена Маркова
изд. Точица







5. Когато искам да мълча
текст Зорница Христова, илюстрации Кирил Златков
изд. Точица








6. Рибка
автор Катя Антонова, илюстрации Евгения Николова
изд. Рибка






7. Малка сладка
текст и илюстрации Кристина Тужарова
изд. Рибка








8. Двете кралства
текст Катя Антонова, илюстрации Мартина Андонова, графично оформление Евгения Николова
изд. Рибка







9. Диво
автор Емили Хюз
изд. Рибка








10. Книжка за зимата
автор Ил Сунг На
изд. Рибка








11. Истории от големия двор (поредица)
текст Иван Раденков, илюстрации Яна Казакова
изд. Сиела
Истории от големия двор

Прочети още на: http://az-deteto.bg/knigi/istorii-ot-golemiya-dvor-iztcheznaloto-slantse/541/kniga.html
Истории от големия двор

Прочети още на: http://az-deteto.bg/knigi/istorii-ot-golemiya-dvor-iztcheznaloto-slantse/541/kniga.html

Истории от големия двор

Прочети още на: http://az-deteto.bg/knigi/istorii-ot-golemiya-dvor-iztcheznaloto-slantse/541/kniga.html

Истории от големия двор

Прочети още на: http://az-deteto.bg/knigi/istorii-ot-golemiya-dvor-iztcheznaloto-slantse/541/kniga.html
Истории от големия двор

Прочети още на: http://az-deteto.bg/knigi/istorii-ot-golemiya-dvor-iztcheznaloto-slantse/541/kniga.html








12. Малкият принц
Антоан дьо Сент Екзюпери, с акварели на автора
изд. Лъчезар Минчев








13. Пет приказки
Валери Петров
изд. Пан








14. Пипи Дългото чорапче
Астрид Линдгрен
изд. Пан








15. Дъж и Кап
текст Деница Илчева, илюстрации Ася Колева
изд. Бяла лодка








16. Градът на скейтбордовете (поредица)
текст Мария Мартин, илюстрации Ива Груева
изд. Еко Кидс








17. Приказки от Оная гора
текст Мая Дългъчева, илюстрации Петър Станимиров
изд. Жанет 45








18. Пъстри приказалки
текст Мая Дългъчева, оформление Капка Кънева
изд. Жанет 45








19. Малки същества (детски стихотворения за възрастни)
текст Петя Кокудева, илюстрации Ромина Беневенти
изд. Жанет 45








20. Лулу (детски стихотворения за възрастни)
текст Петя Кокудева, илюстрации Ромина Беневенти
изд. Жанет 45

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Арт терапия

 
 
1. Ако си уморен – рисувай цветя.
2. Ако си гневен – рисувай линии.
3. Ако те боли – лепи, моделирай.
4. Ако ти е скучно – запълни листа с разноцветни бои.
5. Ако ти е тъжно – нарисувай дъгата.
6. Ако те е страх – плети макраме или прави апликации от тъкани/ плат.
7. Ако си тревожен – направи си кукла-мотанка или талисман.
8. Когато си възмутен – късай хартия на малки късове.
9. Ако чувстваш безпокойство – прави оригами.
10. Искаш да се отпуснеш – рисувай шевици/десени.
11. Ако е важно да си спомниш – рисувай лабиринти.
12. За да се освободиш от неудоволствието – направи копие на картина.
13. Ако чувстваш отчаяние – рисувай пътища.
14. Ако трябва нещо да разбереш – нарисувай мандала.
15. Ако трябва бързо да възстановиш силите си – рисувай пейзажи.
16. Искаш да разбереш своите чувства – нарисувай автопортрет.
17. Ако е важно да запомниш състоянието си – рисувай цветни петна.
18. За да подредиш мислите си – рисувай осмоъгълници или квадрати.
19. Ако искаш да разбереш себе си, да разбереш желанията си – направи колаж.
20. Ако трябва да се концентрираш – рисувай точки.
21. За оптимален изход от ситуация – рисувай вълни и кръгове.
22. Ако чувстваш, че си в застой и трябва да се движиш напред – рисувай спирали.
23. Ако искаш да се концентрираш върху целите си – рисувай мрежи и мишени.
 
Виктория Назаревич

понеделник, 7 декември 2015 г.

Вместо равносметка

 

Тъкмо сме се озовали насред декември и, за разлика от всичко в природата, което забавя ход, започваме да бързаме. Да се видим с хората, за които не ни е достигало време, да си отговорим на един куп въпроси - защо и как, и кога..., а и да не забравим подаръците - един тон, тъй като сме максималисти и перфекционисти. Бързаме да свършим всичко онова, което през годината не сме успели, все едно на 31 декември в полунощ нещата ще са безвъзвратно загубени. Много шум за нищо и панаир на суетата в едно.

Подаръците. Те са израз на признателност, уважение и обич, но в не малка част от случаите са и компенсиране на някаква липса - на време, на внимание, на пълноценно общуване. И всичко, за съжаление, е тясно свързано с консуматорството. Не казвам, че приключвам с подаръците. Не, но поне малко промених нещата. Избирам уникати на български автори, вложили таланта, труда, искрата си в онова, което изработват с ръцете си. Те не могат да бъдат открити в мола, а в малки арт магазинчета, често само онлайн, в лични блогове или фейсбук страници. Прозвуча като реклама, знам, вътре съм и с двата крака, но донякъде този избор е начин за бягство от щампата. Това, което всъщност исках да кажа, е, че е добре човек да поработи върху баланса - освен на вещите да обръща навременно внимание и на другото, вместо да запълва неговите липси... с вещи. Да присъстваме за някого не само на празници, защото останалото е лицемерие. Най-ценният подарък е време - както за даден човек, така и за себе си. Цяла година старателно замитаме под скъпия килим прашинки, защото все няма време за тях, защото сме прекалено заети с какво ли не... задачи, поредната доза парализиращи новини, най-обикновени битовизми. А прашинките са част от нас и е важно да си позволим да притихнем за миг и да ги разгледаме. Да проверим дали всичко си е на мястото или пък дали няма нещо за изхвърляне. Да присъстваме за себе си.

В последните години коледните и новогодишните празници ми въздействат малко изнервящо, тегаво ми е и на моменти място не мога да си намеря. И все по-често си задавам въпроса как и какво точно да празнувам, като знам, че има деца, които нямат детство, че хората се унищожават едни други, че светът е полудял. Как да празнувам, като знам, че нашите баби и дядовци гладуват? Как се очаква да обясня примерно на дъщеря си какво прави старецът, седящ с протегната ръка на тротоара или ровещ в контейнера за боклук? Тя винаги се впечатлява от уличните музиканти. Там отговорът е по-лесен: те правят музика. Всъщност еднакво ценни са животът и достойнството на всеки, без значение от възрастта или каквито и да било други маркери. Та на фона на някои неща драмата с избора на коледни подаръци е меко казано нелепа.

Мисля си, че в днешно време сигурно има деца, в чиито представи на Коледа отбелязваме рождения ден на дядо Коледа, който ще празнува, раздавайки подаръци на послушните и пиейки кока-кола в компанията на бели мечки. Не знам дали е смешно или жалко. В човешката история има не един пример за изместване и подмяна на фокуса. Къде е Иисус Христос в цялата картина и каква е връзката на дядо Коледа с християнския празник Рождество? Децата пишат писма до дядо Коледа, възрастните - до своя бог и на никого не му хрумва да се обърне към самия себе си. Споменах изместване на фокуса... При религиите има изместване на центъра - от човешката личност към божеството/пророка. Може би при източните религии и учения това не е дотолкова застъпено. Самата концепция за религиите е свързана до голяма степен с контрол. Това е един от най-удобните лостове за налагане на идеология и статукво, както и за поддържане на разделение, противопоставяния и конфликти. Това обаче е тема, в която няма да задълбавам сега.

И още малко за купуването и подаръците. Знам от баща ми, че, когато сестра ми беше малка (тя е родена през "преломната" 1989 г.), е имало период, в който й е отвличал вниманието от сергиите на пазара, защото е нямал възможност да й купи мандарини. Днес аз мога да купя на своята дъщеря не само мандарини, но и всякакви други плодове, та даже и органик версиите им, струващи 2-3 пъти повече. И с играчки е презадоволена - дървени, образователни, Монтесори ориентирани, все едно. Натрупаните играчки заемат наистина много пространство, а с огромна част от тях тя не си играе, не ги забелязва дори. Затова напоследък съм спряла да купувам играчки, за разлика от книжки. Стигнах до извода, че за едно дете е неизмеримо по-ценно самото то да участва в творческия процес, защото по този начин му отделяш от времето си - време, през което правите нещо заедно, осигуряваш му възможност да открие и развие някое свое умение, способност, талант и най-важното - за него това е приключение, за разлика от акта просто да купиш и да му предоставиш някоя играчка от магазина. Споменах малко по-рано за таланта, труда, искрата - у всеки ги има и могат да се проявят чрез въображение, вдъхновение и действие. И много свободно пространство.

Оказва се, че моят декември е доста интровертен. Погледът навътре в себе си е нещото, което обикновено ни убягва - поради липса на време, поради липса на център, поради липса на цялостност. Този поглед е възможен, когато след многократните и наслоени във времето стереотипни измествания на фокус и център, изберем да открием своите собствени. Когато освободим пространство във и за себе си. Когато забавим темпото, за да се обърнем не към друг, а към себе си - с писмо, мисъл или тишина. Установих, че не всички прашинки са за изхвърляне, защото при определени условия някои могат да светят и танцуват, почти като снежинки. А и са си мои.