 |
| Снимка: личен архив |
Според теорията на хаоса, когато пеперуда размаха крила, в
произволна точка на планетата в някакъв последващ момент може да се роди ураган.
Когато бях малка, много исках да си хвана пеперуда и все
тичах след тях – бели, оранжеви, шарени, изящно изрисувани до последната точица,
прекрасни, извънредни – бяха прекалено бързи всички до една. Колко ли урагана
съм предизвикала така невинно?
По-късно, напук, пеперудите в стомаха ми предизвикваха закономерни
урагани. Понякога наистина човек може сам да се отвее. Но и да се научи да лети…
С времето също се научаваш, че пеперудите в стомаха са
индикатор не само за тривиално влюбване, но и за безброй други неща, които
чертаят синхрона в твоите заигравания с гравитацията и рисуват
точиците в подредения ти хаос.
Примерно усещаш ги, когато орхидеята (която така и не
намери време да пресадиш) разцъфне след три години, и то точно на 31 декември.
Когато един аромат те хване за ръка и те отведе в света
на детските ти приказки.
Както и когато вкусът на бадеми и сусам те пренесe през време-пространството,
за да стане едно пропуснато сбогуване възможно.
Усещаш ги при всяко отпиване от чашата с ментов чай или
жасмин.
Усещаш ги, когато един филм разкаже полетите и емоциите
ти, а после те разпилее, за да подредиш точиците в нови многоточия.
Когато влезеш в книжарницата за една книга и си тръгнеш с
три.
Когато получиш неочакван подарък от почти непознат човек.
Когато на път за интервю чуеш по радиото песен, която е
отговор.
Когато след години мълчание стар приятел те потърси в
точния момент.
Когато по неведоми пътища се озовеш на мястото, на което
си си казал, че на всяка цена трябва да отидеш – графа „неопределено бъдеще“.
Когато цял живот повтаряш, че си лятно момиче, и
ненадейно се влюбиш в есента
– не само в цветовете й, но и в дъжда – и ти се прииска да я носиш на ревера
си.
Усещаш ги всеки път отразени в една мъничка синеока
усмивка. И в кестените сред тревата и листата, които от дете обожаваш да
разпиляваш с цветните си гумени ботуши.
Усещаш ги във всички онези неща, които си пожелал, предпочел
или привлякъл, и когато броиш знаците по пътя си и ги разкодираш, макар и леко разсеяно
понякога...
Скачаш. И като се замисля, май е по-добре да последва
ураган, защото при тихо време падането е почти гарантирано. Поривистият вятър често
преобръща гравитацията надолу с главата, пренарежда я, задава й нови параметри.
И някога някъде едно дете вече е подгонило една пеперуда...
