Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

понеделник, 1 август 2016 г.

Август

Снимка: www.pexels.com


"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това." (Атанас Далчев)


Август е моят месец. И не само защото съм родена тогава...

Лятото е все още в разгара си, ала някъде едва доловимо вятърът вече разнася шума от танца на листата. Във въздуха сякаш има нещо различно – като хвърчило, което неволно съм изпуснала, като балон, който е полетял за срещата си с птиците.

Наслаждавам се на всеки горещ ден, на всяка топла вечер и на всяко усмихнато утро. Флиртувам с лятото, целувам слънчевите лъчи, сливам се с емоцията. Сприятелявам се с мисълта, че след месец-два нещата ще са малко по-други. Тогава ще съм прибрала в скрина ефирните рокли и цветните сандали, а в чекмеджето за вещи със сантиментална стойност – всички осъществени и неосъществени срещи, недоизпити чаши розе, залези и изгреви...

Като сладолед, който се разтапя, но е толкова вкусен, че не искаш да се лишиш от нито една капчица или парченце.

Като любим летен коктейл, едновременно сладък и тръпчив – точно какъвто го харесваш всъщност.

Като онази любов, която знаеш, че трябва да пуснеш, за да се върне отново някой ден при теб.

Здравей, август!

сряда, 20 април 2016 г.

Коя е твоята игра?


Учили са ни, че животът е борба, а всъщност той е чисто и просто игра. Играта е най-ефективният метод за учене, защото се осъществява посредством свобода и преживяване. Когато не чакаш някой да ти разкаже, а се хвърляш сам да преминеш през всичко. Децата владеят това умение, което с течение на времето закърнява у възрастните. Ние сякаш все се пазим да не сбъркаме, да не се ударим, дори се отказваме, докато у детето е заложен целият възможен устрем, с който то изследва границите. Проверката на наученото често разпознаваме като трудности, проблеми и препятствия, а всъщност това са така необходимите по пътя ни напред възможности, предизвикателства и синхроничности.

Животът не е стечение на външни обстоятелства. Да, те безспорно съществуват, но най-вече за да имаме поле за действие и поводи за творчество.

Животът не е състезание. А ако е, то е само за да се състезаваме със самите себе си - когато съпоставяме своето днешно със своето вчерашно "аз".

Редим пъзели и търсим липсващи парчета и отговори, а те се оказват точно под носа ни.

Играем на карти и случваме късмета си сами.

Играем шах и, обмисляйки всякакви тактики и стратегии, правим неочаквани рокади.

Губим на "не се сърди, човече", но въпреки това, от суеверие или от инат, всеки път избираме един и същи цвят пионки.

Играем на домино и, вместо да подреждаме разумно, сътворяваме малък ефект на доминото. Ей така, на шега.

Понякога играем на думи и асоциации. Смислите убягват за сметка на недоразуменията, но и нерядко се ражда нещо вдъхновяващо - достатъчно, за да излезем и следващия път от мълчанието си.

Случва се да играем и на криеница - във взаимоотношенията си с другите или дори със самите себе си.

От време на време играем на светлини и сенки. И тъкмо когато сенките започнат да ни се струват в повече, ненадейно някое слънчево зайче преобръща цялата картина.

Която и да е вашата игра, знайте, че единственото правило, което може да съществува, е да следвате себе си. Дръзновено, вдъхновено, красиво.

вторник, 19 април 2016 г.

Време за танго

Тангото е страст, желание, магия. Езикът на танца е способен да изрази онова, за което на вербалния език не биха достигнали думи.

Представям ви три танга, като изпълненията, които съм подбрала, са от филми. Надявам се да ви харесат и да ви вдъхновят дотолкова, че да поканите някого на танц или да направите две-три стъпки сами пред огледалото.

Каквото и да изберете, бъдете сигурни, че няма да съжалявате!


Por una Cabeza
"Усещане за жена" (Scent of a Woman, 1997)


Тангото е написано през 1935 г. от Карлос Гардел и Алфредо Ле Пера. Във филма е използвано произведението на Ицхак Пърлман и Джон Уилямс (двамата поотделно са носители на безброй много награди, сред които "Грами", "Оскар" и "Еми"), което е адаптация за цигулка на същото танго. Танцьорите във филма са Ал Пачино, който играе незрящ, и Габриел Ануар. Ал Пачино печели "Оскар" за ролята си.


Santa Maria (del Buen Ayre)
"Ще танцуваме ли?" (Shall We Dance, 2004)

 
Тангото е написано през 2001 г. от Gotan Project. Изпълнението във филма също е тяхно. Интересно е да се знае, че името на триото идва от аржентински жаргон, в който сричките на думите се разменят, т.е. "gotan" означава именно "tango". Във филма танцуват Дженифър Лопез и Ричард Гиър.


Baudelaires Tango
"Улични танци 2" (Street Dance 2, 2012)


Тангото е написано от Лойд Пирин и Джордан Крисп и е от саундтрака към филма "Улични танци 2". На вълнуващите кадри танцуват София Ботела и Фалк Хентшел.

Знам, че веднъж докоснал се до тангото, човек иска още и още от него. Затова ви подарявам още мъничко време с моето най-любимо танго - Libertango. Това е аржентинско танго, написано от изключителния Астор Пиацола и издадено през 1974 г. в Милано.

сряда, 9 март 2016 г.

Промени. Кратък наръчник.



Промените могат да бъдат нежелани, болезнени, стресиращи. Когато са резки, а не плавни. Когато не сме склонни да поемаме рискове, а ненадейно сме изправени пред ситуация, която го налага или поне го предполага. Когато не сме имали достатъчно време, за да се пренастроим на новите честоти. Като при раздяла (с човек, работа, място), която си мислим, че не можем да понесем. И дори не ни хрумва, че единствената раздяла, която не бихме могли да преживеем, е тази със самите себе си, във всякакъв аспект.

Промените могат също и да лекуват - емоционално, ментално, физически. Често ни се струва почти като химера, а всъщност е само на едно "да" или на едно "не" разстояние. Когато забравим за страха от провал, за притеснението от това как бихме изглеждали в очите на другите, та дори и в своите собствени. Когато имаме доверие на себе си. И по-късно, от дистанцията на времето си даваме сметка, че в съответния момент именно промяната е била единственото нещо, което си е на мястото.

Понякога възприемаме дадена идея като напълно противоречаща на здравия разум. Отхвърляме я първосигнално, което пък е чисто емоционална реакция. Нерядко обаче нещо, което на пръв поглед не е добро, може да се окаже за добро. В такива моменти е за предпочитане да се вслушваме повече в интуицията си или поне да накараме гласа на т.нар. здрав разум да замлъкне за миг-два, за да видим отговорите, които са вече в нас, и да открием нужната ни доза увереност.

Има неща, върху които действително нямаме контрол. Съществуват и такива обаче, които сме в състояние да променим, но незнайно защо не го правим. Отлагаме до безкрай, търсейки и намирайки всевъзможни оправдания. Бягаме от отговорност. Оставяме инициативата на друг. Правилната посока на трансформация е отвътре навън, като същевременно явленията и събитията в живота ни надскачат двуполюсния модел - бяло/черно, добро/лошо, положително/отрицателно. Обожавам черно-бялата фотография, пренася ме в друго време, но в нашето "сега" пълнокръвната в цветово отношение картина е задължителна.

Всяка промяна е предизвикателство. Всяко предизвикателство е възможност за придобиване на нов опит - въпроси и отговори, знания и умения, които съвсем практически биха ни били от полза, ако не веднага, то в един по-дългосрочен план. Преди бягах от предизвикателствата като дявол от тамян (затова сега пиша от България, а не от Австралия) и тогава почти нищо не се случваше. След това се научих да предизвиквам себе си (всъщност още се уча). И започна да се случва всичко...